7 неща, които най-добре символизират Русия… освен мечките!

7 неща, които най-добре символизират Русия... освен мечките!
В Русия има да покаже много отвъд мечките, свирещи на балалайка и пиещи водка от самовари. Вижте нашият списък с най-руските неща – според дизайнерите и журналистите.

АК-47 (Автомат „Калашников“)

„Ако трябва да избера един и единствен символ на Русия, вероятно ще е АК-47“, твърди дизайнерът Александър Елзесер, основател на марката сувенири „Сърцето на Москва“.

Елзесер се шегува, но АК-47 си остава един от най-разпознаваемите руски символи в историята. Автоматът се използва в цял свят – за добро, за съжаление и за зло.

Хрушчовките – руски модел жилищни блокове

Евтини (макар и не винаги приятно изглеждащи) – тези блокове през 1950-те и 1960-те са построени из целия Съветски съюз – по времето на Главния секретар на КПСС Никита Хрушчов (1953-1964). Далеч не са дворци, но „хрушчовките“ стават основен стандарт за жилищата на съветския народ.

Днес те може да изглеждат грозни и в лошо състояние, но все още се срещат навсякъде из Русия. „Израснах в малко градче край Москва в „хрушчовка“, споделя дизайнерът Владимир Лифанов. „Веднъж бях в командировка и трябваше да прекося цялата страна. И в отдалечения град на Далечния изток видях точно копие на блока, в който израснах… тогава разбрах кой е истинският символ на моята страна“.

Салата „Оливие“ (руска салата)

Макар и да не е именувана на белгийски готвач, който е работил в Русия, салата „Оливие“ има дълбоки корени в страната и почти всяко семейство я слага на трапезата си на Нова година. „Мисля, че тази салата символизира Русия – тя е сложна и на пръв поглед изглежда малко неприятно (и не особено здравословна с всичката тази майонеза), но щом я пробвате, разбирате, че сте се влюбили в нея веднага. Същото важи и за Русия!“, отбелязва Владимир Лифанов.

Чебурашка

Уникалното създание, измислено от Едуард Успенски (детски автор, който почина през август 2018 г.), е емблематично за поколения съветски и руски деца. „Това плюшено и тромаво малко животно е от неизвестен вид, с големите си уши и любезни очи то символизира искреността и честността, които могат да преодолеят всяко зло“, пише критикът на сп. „Експерт“ Константин Милчин. Известността на Чебурашка е наистина вечна: създаден през 1966 г., любимецът на малки и големи е и талисман на руските национали на Олимпийските игри в Сочи през 2014 година.

Руските шалове

Всъщност има много видове ръчно изработени облекла (от Оренбург, Московска област и пр.). Но вземете всеки един от тях – всички те се основават на традиционните руски занаяти, историята на които може да се проследи до древността,

Съвременните дизайнери като Денис Симачев използват традициите и ги превръщат в част от международната модна индустрия. „Моделите ги носят на шията или на раменете си, а някои дори използват мотивите на шаловете, за да правят чанти“, пише модният блогър Елена Ларина.

Спутник

Руската дума за „спътник“ влиза и в английския език, подчертавайки огромното постижение, каквото е изстрелването на първия изкуствен спътник в орбита през 1957 година. „Въпреки че това предизвиква паника на Запад, тъй като е в разгара на Студената война, нарицателното „спутник“ е не само страшно, но и докосващо“, отбелязва Константин Милчин. „Метална топка с антени като опашка, летяща сама в безкрайния студ…“

Спутник е дълбоко вплетен в международната култура – и изглежда нищо не може да го бие като едновременно руски и международен символ едновременно.

Валенките

„Валенки – руските традиционни ботуши – са най-добрият символ на нашата страна“, твърди Владимир Лифанов. „Защо? Защото, както всички знаем, Русия е огромна – почти невъзможно е да се обходи изцяло. Но сложете си валенките и те ще ви помогнат да видите цяла Русия“.

Романтизмът в тази версия определено има смисъл. Вероятно валенките не са нещо, което ще видите из центъра на Москва (особено през лятото), но, ако поживеете в някое отдалечено селце с мразовити зими – сложете си валенки и зимният студ вече няма да ви плаши. / bg.rbth.com

Loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.