Позволява ли Русия двойно гражданство?

В началото на септември поредната чуждестранна знаменитост изненада руската общественост с желанието си да кандидатства за руски паспорт. Този път това беше италианската актриса с руски корени Орнела Мути, която каза, че би било хубаво да има руско гражданство.

Мути в момента участва в новата постановка на „Кристалният дворец“ в Кремълския дворец (в ролята на руската императрица Анна Йоаннова) и вече има разрешение за пребиваване в Москва. Дали обаче е възможно за нея и за други чужденци, които искат да вземат руски паспорт, да запазят сегашното си гражданство?

Както вече установихме, руският закон изисква чужденците да се откажат от съществуващото си гражданство, преди да могат да подадат молба за руски паспорт. Въпреки това някои хора, които живеят в Русия, притежават два или повече паспорта без никакви проблеми. Как го правят и какво казва законът?

Двойно гражданство или две гражданства?

Официално законът не забранява двойното гражданство. Той забранява на държавни служители, служители на правоохранителните органи и съдии да имат двойно гражданство, но за обикновените хора законът е по-либерален. Според руската конституция (член 62) гражданин на Русия може да бъде гражданин на чужда държава (двойно гражданство), което не дерогира неговите/нейните права и свободи и не го/я освобождава от задълженията, предвидени от руското гражданство.

И все пак статутът на „двойно гражданство“ може да бъде предоставен само на граждани на чужди страни, които са подписали специално международно споразумение с Русия. Към момента на тази публикация такова споразумение има само с Таджикистан. Подписано е споразумение от друг характер с Беларус, Казахстан и Киргизстан, което предвижда опростена процедура за подаване на заявления, без да е необходимо кандидатстващият да се отказва от съществуващото си гражданство.

Както казва Владимир Старински, управляващ съдружник в адвокатската кантора „Старински, Корчаго и партньори“, ако няма такова споразумение, човек попада в категорията „второ гражданство“ („второе гражданство“) вместо „двойно“ („двойное“). „Това не води до никакви ограничения, но човек трябва да информира Федералната миграционна служба (за второ гражданство) в рамките на 60 дни“, казва той. При невъзможност да направите това, могат да ви наложат глоба от 500-1000 рубли ($7-14) за малко закъснение или 200 000 рубли ($841) за забавяне от повече от година.

„Няма никакви неудобства да имаш второ гражданство“, казва Светослава, руско-българска гражданка, която живее в Москва. „Първоначално имах руски паспорт и след това получих български, който лесно придобих, след като доказах моите български корени. Никога не съм имала никакви проблеми на границата, но през 2014 г. информирах руските власти за втория ми паспорт, за всеки случай. Единствената трудност за мен е да следя датите на изтичане на валидността на паспортите, за да ги подновя. Ако човек няма възможност да пътува до другата държава, за да го направи, винаги е възможно това да стане в Москва чрез посолството“.

И все пак има евентуална спънка, добавя Мария, рускиня, която живее в Хърватия: „Няма споразумение за двойно гражданство между Русия и Хърватия и това означава, че моят син може би трябва да служи в армията два пъти – в Русия и Хърватия. Всичко това, защото той няма бъде в категория двойно гражданство“. Старински признава, че подобен сценарий  наистина е възможен.

Да се откажа или да не се откажа?

И все пак горепосоченият казус се отнася само за онези, които имат руски паспорт от самото си раждане. Чужденците, които никога не са имали руски паспорт, се изправят пред съвсем различна ситуация. Правилата изискват от кандидатите да представят документ, доказващ, че ще се откажат от съществуващото си гражданство или пък да докажат, че не могат да направят това. При все това следните хора са освободени от това задължение:

– гражданите на Беларус, Казахстан и Киргизстан (по силата на споразумението за опростената процедура за кандидатстване);

– гражданите на Таджикистан (по силата на споразумението за признаване на двойното гражданство);

– хората със статут на получили политическо убежище;

– хората със статут на бежанци;

– гражданите, които са направили изключителен принос за Русия;

– ветераните от Великата отечествена война, които преди това са имали съветско гражданство и сега живеят в Русия.

„Като македонски гражданин в Русия никога не съм имал нужда от местен паспорт, докато не останах единствен родител на моето дете, което е руски гражданин“, казва Стоян (името му е променено), който дълго време живее в страната с разрешително за пребиваване. „Оттогава, за да можем да получим повече права и за двама ни, имах нужда от руски паспорт, затова кандидатствах, като подадох нотариално заверен документ, с който се ангажирам да се откажа от предишното си гражданство в рамките на една година, и получих руски паспорт“.

Интересното е, че дори ако наистина не се откажете от предишния си паспорт, вероятно никой на практика няма да се опита да разбере направили ли сте това в действителност. Сега Стоян има два паспорта, тъй като никога не е стигнал докрай с поетия ангажимент: „Всъщност можех да се откажа от моя македонски паспорт, защото според македонския закон е възможно да си промениш мнението за срок от три години и след това отново да получиш гражданство“.

Официално обаче руското законодателство изисква само доказателства за молба за отказ от съществуващото гражданство, а не за самото отричане, отбелязва Сталински. „Ето защо теоретично е възможно да се запазят и двете и няма да има проблеми“. / bg.rbth.com

Loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.