От какво руснаците пият водка?

От какво руснаците пият водка?
Защо да пиеш водка от обикновени чаши, когато има толкова много други начини да се почерпиш с най-любимото алкохолно питие на Русия?

  1. Стопка (рюмка) – шот – 0,05 мл

Стопката (известна още като рюмка) е най-малката чаша за алкохол и обикновено се използва за твърд алкохол. В много барове и ресторанти са разпространени американските чаши за шотове, но руската стопка е 0,05 мл. В Русия преди въвеждането на метричната система (1899 г.) всички обеми се мерят с ведро (12,3-литрова кофа) до най-малката единица – шкалик (0,06 мл).

Само и единствено чаша водка на масата,

вятърът плаче зад прозореца.

Крясъците на младата луна

тиха болка пораждат в мен“

– „Рюмка водки на столе“ („Чаша водка на масата“, музика и текст от Е. Григориев, изпълнявана от Григорий Лепс)

В момента тази песен, изпълнявана от известния певец Григорий Лепс, е един от най-популярните санудтраци за апокалиптичните руски запои.

  1. Стакан – стъклена чаша – 250 мл

В Съветския съюз е традиция да се пие от чаши, дори на улицата или в гората. Пиенето директно от бутилката се смята за грубо, така че много хора си носят чаши.

Думата „стакан“ идва от стария турски език и вероятно влиза в Русия през Средновековието, след татарското иго. Класическият съветски фасетиран „стакан“ е създаден от скулптора Вера Мухина през 1943 година.

„Пиехме и хвърляхме бутилките под пейката.

– По-добре да върнем чашите. – казах аз.

– Може да ни трябват по-късно. – отбеляза Биковер.“

– Сергей Довлатов, „Компромис“

  1. Чекушка – 250 мл

Бутилките от 0,25 л са наричани „чекушки“ в СССР и такива често са забелязвани в ръцете на съветските работници след края на работния ден. Тези бутилки лесно могат да бъдат скрити в джоб или в чанта, далеч от любопитните погледи на шефовете.

„Отивай в селата. Старецът Тимоха е единственият, който помни как се впряга кон. И кога да сееш и какво – те всички са забравили. Не могат да изпекат един обикновен хляб. Освен това всеки селянин ще замени земята си за една чекушка, без да му мигне окото. Да не говорим за половин литър.“

– Сергей Довлатов, „Пушкински хълмове“

  1. Поллитра (половинлитрова бутилка) – 500 мл

От руски тази дума се превежда просто като „половин литър“. В съветско време е най-големият обем водка, който може да бъде купен в магазина. В сравнение с най-големия предреволюционен обем – един „штоф“ (около 1,2 литра), поллитровката е далеч по-малка.

Това е класическия размер на бутилка за водка, който ни е познат и днес. В Съветския съюз обаче той е и нещо като валута – във времената на недостиг всеки може да получи почти всичко срещу няколко бутилки водка.

„Семьон Петрович ми разказа как се е сдобил с електрическа резачка. Не можеш да ги купиш никъде. Негов приятел работел на база, а там имало, те снабдявали разни институти. Така той му дал две половинлитровки и жена му дала шест пушени колбаса, а в замяна приятелят му му изписал резачка“.

– Владимир Сорокин, „Норма“

  1. Бутилка за вино и/или портвайн – 700 мл

Отделно от съдовете за пиене на водка, 0,7-литровите бутилки все пак се използват за вино. Но съветската култура за пиене на вино е особена. Заради ниското качество на съветските вина обемът от 0,7 мл има мрачен подтекст – тези бутилки са наричани „огнетушители“, което означава, че имат достатъчно количество алкохол, необходимо за потушаването на махмурлука или за бързото изтрезняване.

Това важи особено силно за портвайнa. Но всъщност изобщо не става дума за истински портвайн, по-скоро нещо като подсладено вино. Изключително популярно е сред пиячите, които искат да се напият бързо и евтино.

„Живеехме си като братя, без кавги. Ако на някого му се допиеше портвайн, той ставаше и казваше: „Момчета, пие ми се портвайн.“ А всички му казваха: „Добре, пий портвайн. И ние ще пием с теб портвайн.“ – Венедикт Ерофеев, „Москва – Петушки

Loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.