Опасен прецедент в съвременната история: Козово- проект, заседнал завинаги в 90-те години

Опасен прецедент в съвременната история: Косово- проект, заседнал завинаги в 90-те години

Косово..

Престъпникът винаги се връща на местопрестъплението, за да се увери, че то се е състояло- така се смята в криминалистиката/

Ако погледнем събитията от средата на изминалата седмица, изглежда, че известната фраза се нуждае от уточнение.
Разнообразният ми опит на читател – от психологическия реализъм на Достоевски до детективните романи купени някъде по гарите ми дава да разбера, че този тезис е актуален за случаите когато става въпрос за голямо престъпление, когато престъпникът се дерзае с въпроси относно последствията на деянието си…

Миналата сряда интерес предизвикаха събитията в Косово. Новината тук е, че тази балканска територия привлече вниманието с невоенни информационни поводи.

Прищина прие гости от Съединените щати в лицето на бившия президент Бил Клинтън и бившия държавен секретар Мадлин Олбрайт.

И двамата политици, заедно с няколко други лидери на водещи страни от НАТО в края на 20-ти век, са много популярни в частично признатата република Косово заради ролята си в борбата за независимост от Сърбия.
Гостите бяха посрещнати бурно. Речите и социалните мрежи на косовските политици бяха изпълнени с думи на радост и комплименти. Бил Клинтън получи Ордена на свободата от ръцете на Хашим Тачи, бивш командир на Армията за освобождение на Косово, а сега и президент на републиката.

В чест на Мадлин Олбрайт в центъра на Прищина, на булеварда, кръстен на нея беше тържествено установен бюст.
Не се притеснявайте за Бил Клинтън- булевард с неговото име, както и паметник в стплицата на Косово си имат от преди това.

Празненствата в конкретния случай бяха посветени на годишнината – 20-годишнината от присъствието на мироопазващия контингент на НАТО в Косово (мисия на КФОР). Военнослужещите от Алианса, предимно американци, са на спорната територия от 11 юни 1999 година, след подписването на Кумановския договор между НАТО и властите на тогавашната Югославия.
Основните разпоредби на този документ бяха оттеглянето от провинцията на югославската армия и пристигането на миротворците от НАТО.
И ако радостния празник за косоварите е ясен и обясним-
краят на войната става първата стъпка по пътя към провъзгласяване на независимостта – то изпълнените с оптимизъм речи на американските екс-политици все пак изглеждат наиграни и престорени.

Сякаш Клинтън и Олбрайт, говорещи от трибуните на Прищина за свобода и просперитет,убеждават самите себе си, че действията им в балканско направление преди 20 години са били правилни. Не е нужно да сте военен специалист, за да разберете: 20 години за мироопазваща мисия е много.
Това е цяло поколение. А необходимостта от удължаване на мандата за такъв период означава само, че положението в защитената зона все още е далеч от решението на ситуаията.

В коментар от „Гардиън“, високопоставен европейски политик, който пожела да остане анонимен, заяви, че чрез Косово НАТО оправдава неуспешните операции в Афганистан и Ирак.
Твърди се, че тази територия може да бъде демонстрация на положителния принос на Алианса и следователно мисията не е ограничена.
В същото време военнослужещите се занимават със задачи, които не са съвсем нормални за тяхната мисия, например измерват температурата на въздуха в Прищина.
Очевидно вече не става дума за поддържане на мира на Балканите.
И е важно е да се отбележи, че не става въпрос вече за изпълнението на международните обезателства.
Резолюция 1244 на ООН (относно следвоенната структура на Югославия) не споменава НАТО: документът посочва разполагането на мироопазващи мисии на ООН и „международни организации“.
Бил Клинтън радва косовската публика с много ярки забележки, сред които бяха и думи за предполагаемото единство в Съединените щати относно независимостта на Прищина.
Но думите му са опровергани от съвсем скорошно интервю с бившия американски посланик в Сърбия Уилям Монтгомъри, който ясно заявява, че Косово е представено погрешно в САЩ в продължение на много години, както и Босна и Херцеговина като успешни проекти.
Според него мнозина в американската политика все още гледат на Балканите през призмата на деветдесетте години, но в президентската администрация на най-високо място има хора, които се застъпват за компромис, който удовлетворява и двете страни на спора.
„Двадесет години след бомбардировките на Югославия все още сме далеч от решение“, подчертава дипломатът.
А да се говори за „единство“ по Косово в НАТО въобще не може и да става въпрос.
Има членове на Алианса, например Испания и Гърция, които не признават независимостта на Косово.
Испания дори бойкотира миналогодишната среща на върха на ЕС в София поради факта, че там бяха поканени представители на Прищина.
Сдържан подход към Балканите е имало още преди 20 години.
В края на краищата, наземната военна операция в Сърбия през 1999 година, не започна отчасти, защото никой от лидерите на Алианса не искаше да бъде начело на такова приключение. Резолюция 1244, спомената по-горе, също е всъщност добра дипломатическа победа за Югославия и Русия, която се застъпи за нея.
Сегашната ситуация в Косово се характеризира с идеята за „тлеещ конфликт“. Отдавна не е имало постоянни военни действия, но епизодите на насилие изискват намеса – военна и политическа.
Според косовското законодателство командирът на КФОР има и висока политическа власт в Прищина.
Най-яркото събитие за времето на работа на мисията, стана, разбира се, погромът през март 2014 година, когато албанските радикали за няколко дни буквално подпалиха и опожариха
няколко десетки сръбски църкви, няколкостотин къщи на сръбски семейства, хиляди сърби бяха изгонени от провинцията. Международните миротворци не спряха тези чудовищни престъпления, но според свидетелствата на сръбските свещеници те просто са наблюдавали какво се случва.
След това, че нещо да се е коригирало в работата им е излишно да си представяме.

През 2008 година Косово едностранно обявява независимост и това става първият подобен прецедент в съвременната история. Това показва, че във всички международни закони не е определено какво е по-важно: правото на самоопределение или неприкосновеността на границите на една суверенна държава.

epa07643262 Former US president Bill Clinton holds a speech during the ceremony marking the 20th anniversary of ending the war in Pristina, Kosovo, 12 June 2019. Thousands of Kosovan Albanians gathered on the main square in Pristina to mark the day of 12 June, 20th anniversary when NATO troops entered Kosovo and the war was over. NATO troops enter Kosovo on 12 June 1999, following 78 days air-strikes against Serb security forces to halt widespread ethnic cleansing and killings of Kosovo Albanian civilians. EPA/VALDRIN XHEMAJ

Връщайки се към ситуацията на място, достатъчно е да си припомним най-новия инцидент в северната част на Косово, когато специални части на местната полиция задържаха около 20 души, предимно сърби, в резултат на операцията и оказаха физическо насилие над служителя на мироопазващата мисия на ООН.
КФОР официално даде „зелена светлина” за провеждането на това действие, както и на много предишни провокативни операции, използващи специални сили на север от Сърбия: всяко такова проникване причинява оправдано болезнена реакция в Белград.
Накратко, успехите в решаването на ситуацията с „Косово“ НАТО също не си струва да говори уверено.

Преговорите за споразумение между Белград и Прищина понастоящем се оттеглят от нивото на ООН и се провеждат на платформата на Европейския съюз.
Това отвори пътя за Брюкселското споразумение през 2013 година и в резултат на това доведе до по-активни косовски албанци, които искат признаване на независимостта от Белград. Същата цел се обслужва от провокации като арести и насилие на север: да предизвика реакцията на Белград, за да го обвинят в нарушаване на мира и нежеланието за преговори.
Подкрепата на подобни дейности за НАТО и други мироопазващи мисии може да бъде много опасна, и не само с обвинения в пристрастие.

Балканите и чисто географски са важен момент от европейската стабилност, който е особено забележим с началото на миграционната криза.
Връщайки се към встъпителните тезиси: не знам как иначе могат да бъдат наречени бомбардировките на мирния Белград, погромите на църквите, насилието срещу жителите и представител на мисията на ООН, освен престъпления.
20-годишното присъствие на мисията на НАТО в Косово, както и обещаващите речи на американски политици от миналата епоха, са незначително слабо аргументирани, особено ако насърчават косовските албанци за нови операции и провокации.

Източник:realbomb.info

Виж още от: bulpress.eu

Loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.