Защо в Русия всички говорят различно? Всичко, което трябва да знаете за диалектите в руския

Съвременният руски език е само един от диалектите на древноруския

Древните хора, населявали Рус, като цяло са били неграмотни, не са могли да проверят думите в речник и не са се ръководели от правила в речта. Затова до XIV в. долитературния древноруски език се е развивал като устен: стихийно и без каквито и да било законодателни норми, основавайки се само на закона на езика.

През XIV в. Рус вече е представена от отделни княжества и част от тях падат под татаро-монголско иго, но древноруският език продължава да се развива. В географски близки области речта започва да се развива различно и постепенно се сформират три диалекта: украински, белоруски и руски. В крайна сметка всеки от тях се оформя като отделен език, а сега това са близки източнославянски езици.

В руския език има три основни диалекта

Въпреки че Русия е толкова голяма, езиковедите определят само три групи говори: северен, южен и средноруски, в които е станало взаимопроникване на северните и южните черти.

Директорът на института по лингвистика към Руския държавен хуманитарен университет Игор Исаев казва, че условната граница между старите диалекти в Източна Русия може да се прокара по централноевропейската част, ако линията тръгне от Вятка, мине през Нижни Новгород и стигне до Саратов, в южната част.

Всички говори източно от тази граница, а това означава целия Урал, Сибир и Далечния изток – са се оформили въз основа на говорите на най-старото славянско население в тези райони. Това е езикът на преселниците от централната част на Русия, който с течение на времето не се е променил много.

Поради тази причина във Владивосток едва ли ще усетите голяма разлика в речта в сравнение с Москва. Доста по-силно ще се различава речта на жителите на северния Архангелск и на южния Краснодар.

Литературният език се е оформил около политическия център

Във всички големи градове в Русия се говори предимно на така наречения литературен език. Архаичните диалекти от края на XIX в. постепенно отмират. И все пак не може да се твърди, че всички руснаци говорят по един и същи начин.

Непременно ще откриете просторечия, особено в селата и малките градове и сред по-възрастните хора. Тези разлики обаче никога няма да бъдат толкова силни, колкото са в различни региона на Италия и още повече на Китай. Като се изключат ограничен брой думи, руснаците се разбират един друг.

Средноруското наречие, типично за Москва, е прието за литературна норма, тъкмо защото Москва става столица на древната Рус. „Ако властта бе останала концентрирана във Владимир и Суздал, където са говорили на северното наречие, както това е било до края на XIII в., то сега ние всички щяхме да говорим като северняците“, твърди Игор Исаев.

Основни различия между северния и южния диалект и литературната норма

„Ако се качите на влак, да речем от Петрозаводск до Сочи или с други думи прекосите Русия от север на юг, ще чуете няколко вариации на говор едновременно: някой ще натъртва на о-тата, друг ще натъртва на а-тата, а трети ще омекотява ц-то, или пък ще „гъка“, казва Нелли Красовская, професор в Тулския университет „Лев Толстой“.

Разликите се забелязват на всички езикови равнища: във фонетиката (произношението на звуковете), в морфологията (склонение и промяна на думите в зависимост от падежа и броя) както и в лексиката (употреба на думите). Ето само някои от тези отличителни черти:

„Гъкане“

Една от най-ярките отличителни черти на южното наречие (Рязан, Курск, Воронеж, Белгород) е така нареченото гъкане, или както се нарича научно „фрикативно г“. Обозначава се с гръцката буква гама γ, а се произнася като меко „х“. Най-често това е заглушаване на звука „г“ в края на думата пред гласна. Например „снега“ се произнася като „снеха“. Колкото по на юг отивате, толкова „г-то“ става по-дълбоко и гърлено, а вече се употребява и в началото на думата. В Краснодар можете да чуете да произнасят „хород“ (град) вместо „город„. А още по на юг – в Украйна – „гъкането“ е литературна норма.

„О-кане“ и „а-кане“

Докато жителите в средната част на Русия често произнасят „а“ когато „о“-то не е ударено (Масква, а не Москва), то северняците могат да се разпознаят по отчетливото „о“. Между другото „а-кането“ пречи на руснаците при произношението на английски думи. Например те произнасят фамилията „Обама“ като „Абама“.

Подмяна на звуци

Тази особеност е характерна и за северните, и за южните райони на Русия. Например, селяните от имението на рода на Лев Толстой в Ясна Поляна са наричали господаря си „грах“ вместо „граф“.

Омекотяване на някои съгласни звуци

В северните части на страната обичат да „ц-ъкат“ или вместо „ч“ да произнасят меко „ц“. „Пецика“ вместо „печка“ и „внуцок“ вместо „внучок“ (внуче).

В южните райони не говорят така, но пък омекотяват „т“-то в края на глаголите в трето лице и често се стига до припокриване с формата на инфинитива: „он ходить“ (той да ходиш) вместо „он ходит“ (той ходи). / bg.rbth.com

Loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.